Нека да видим

[Shima]

Здравейте,
Казвам се Елица и бих искала да изразя препочитанието си за изследване с водач на български език.
Естествено, ако няма свободен такъв, може да се случи и по друг начин— в регистрацията избрах английски, но четейки форума на български ми идва на ум да попитам все пак.

Благодаря и се радвам, че съм тук - каквото и да означава.

[Lubo]

Хей, Привет Елица,
Сега виждам писмото ти. Нещо нотификациите не са се отразили при мен.

Видях, че си започнала в английската част, но разговора е спрял.
Искаш ли да си дадеш още една възможност и да си поговорим на български :) ?

С Любов,
любо

[Shima]

Здравей Любо,

Много се радвам, че пишеш.
Пожелах си го:)
Разбира се, нека да видим;)

Благодаря ти за възможността!

Поздрави,

Елица

[Lubo]

И аз много се радвам, Елица :)
Добре си дошла тук :)

От интрото ето това най-много иска внимание:

Still a confusion arise and an endless seeking to find out is there really such thing a self or separate me.

Разгледай това объркване, какво има там?, откъде идва?, какво не е достатъчно?...
Като дамска чанта, изсипи всичко на масата и виж какво има?

С любов,
любо

[Shima]

Благодаря, Любо!
Объркването идва в самото търсене на истината. В съмнението- има ли, няма ли нещо реално или някой тук.
Виждам, че това са мисли.

Остава въпроса: Кой е търсача? Кой иска да види, че всъщност няма никой?
И отговор няма.
Или по-скоро отговора не може да се изрази с думи.
Остава усещането за съществуване.
Това усещане сякаш е в повече.
Нещо като много фино напрежение.

Стои си като въпросителна-за кого, как е възможно?!
Ума няма мира! Все не е достатъчно.Смяях. Много смях.
И какво като!
Нещо пак си е същото и да си стои! Нищо не знае вече!
Това няма край.Няма отговор.
Безмислено е, но продължава..
Не знам. Няма надежда!

И пак ми е смешно!

Оох,
Помощ!
Или Just kill me now!
Как се докарах до тук?!
Само гледам. Нищо не искам вече!

И този е съмнителен!

Това е!

Благодаря ти за помощта, Любо!

Елица

[Lubo]

Привет Елица,
Благодаря ти за откритостта, добра работа.

Разбирам те напълно , с това търсене все едно се въртиш в кръг и няма изход.
Мислите не спират, търсят постоянно, анализират, вглеждат се в детайли, предположение след предположени, конструкция след констукция.

Забележи, че те са прекрасен инструмнт и вършат всеотдайно своята работа?
Искат най-доброто за своята кралица, на всяка цена, независимо колко усилие им коства?
Ползвай вътрешния диалог и благодари на мислите, за грижите и всеотдайността.
Покани ги да си вземат почивка, заслужена почивка.
В изследването което следва те не са нужни, могат спокойно да си почиват.
След като направиш това с милите, продължи.

Сега може да погледнам това усещане за съществуване, това в повече, финото напрежение.
Забелжи го и постой с него, покани го, нека е тук по начин по който пожелае.
В един момент усещането вече се е разположило напълно удобно тук.
Виж какво послание носи, защо е тук? какво иска да съобщи?
Просто го попитай и виж, че отговора идва веднага, още преди мислите да се включат, а и те са на почивка някъде далече.
Приеми отговора, благодари за него, какъвто и да е .
Попитай чувството какво е било преди да стане фино напрежение?
Сега след като е предало посланието си,
иска ли да стои тук или иска да се върне каквото е било преди да стане фино напрежение?
Съгласи се с отговора, нека да стои колкото си иска или да си отиде, нека се чувства свободна да прави каквото пожелае.

Какво се случва след този "вътрешен сатсанг" ?

Любов
любо

[Shima]

Здравей Любо!
Тази сутрин Всичко е живо:)))
Тук съм и нищо няма значение!
Безвремие
Сълзи..
Има радост:)не мога да опиша

Това което си спомних малко по- късно:
Снощи лягайки си оставих съзнанието за това напрежение и го поканих да ми каже какво е и за какво е дошло. Отговора беше: Спри да мърдаш! Останах така с това- разбрах, че го няма, щом е много тихо. Нищо не остана, много безкрайно е.
Няма друго..

Разбрах- няма какво да търся- всичко е тук сега, цялото!

Безкрайна благодарност на Всичкото!

Любов

Елица

[Lubo]

Хей Елица,
Огромна вълна от радост и облекчение дойде с твоето писмо :)
Нищо няма значение. Да :)
Безвремие, има сълзи, радост, всичко е добре дошло, за никого :)

Снощи лягайки си оставих съзнанието за това напрежение и го поканих да ми каже какво е и за какво е дошло. Отговора беше: Спри да мърдаш! Останах така с това- разбрах, че го няма, щом е много тихо. Нищо не остана, много безкрайно е.
Няма друго..

Много красиво. И това "Спри да мърдаш" :) право в целта, няма мърдане :)))
Усещам облекчението, на - "Нищо не остана, много безкрайно е. Няма друго" Браво. Прекрасно.

Разбрах- няма какво да търся- всичко е тук сега, цялото!

Добре дошла вкъщи :)
Забележи, всичко това което е тук, с усилие ли е тук? Нещо да не е се случва от самосебе си?
Има ли аз, мен, тук в това което се случва?
Съществува ли, може ли да бъде намерено нещо/някой на когото това/живота/съществуването се случва?

Любов
л

[Shima]

Здравей Любо!

Добре дошла вкъщи :)

Добре заварил!

Посрещането надхвърли очакванията, нямам думи. Само благодарност и вчера не можех да говоря.

Забележи, всичко това което е тук, с усилие ли е тук? Нещо да не е се случва от самосебе си?

Всичко е на самотек:) както си е било винаги.

Има ли аз, мен, тук в това което се случва?

Реално Няма никой и нищо извън Това,което се случва заедно.
Само в описанието.

“Аз/ ти/ нещото прави това или онова “ми звучи абсолютно смешно.

Наблюдателя и той е в картинката...

Съществува ли, може ли да бъде намерено нещо/някой на когото това/живота/съществуването се случва?

НЕ!
Сякаш всичко се върти на колело- идеи, образи, звуци, движение, реакции, чувства, привидни диалози, обяснения.
Не зависи от никого и няма на кого да послужи.
Освен за забавление на Всичкото!


🙏Тази Любов

Елица

[Lubo]

Здравей Елица,
:))))))

Посрещането надхвърли очакванията, нямам думи. Само благодарност и вчера не можех да говоря

Ех, че красиво. Благодарността заля всичко тук :)

Радвай се на свободата. :)

Пиши ми за всяко нещо, което изкочи по пътя тази седмица.
Например:
Кой прави закуската, кой си мие зъбите, появява ли се правещ и къде?
За какво си отговорна?

Всичко е за забавление, за никого :)

Любов
любо

[Shima]

Здравей Любо!
Даа:)))

Благодарността заля всичко тук :)

Свободата за Никого:)) радост, удивление, преклонение, любов, благодарност, едновременно...

появява ли се правещ и къде?

Пауза между картинката и изпълнението, когато се задава въпроса’ кой прави закуската?’ Търсене...

Появява се импулс- усещане( спомен за това какво означава) вижда се необходимост, нужда. Мисълта идва после.
На забвен кадър: Първо е усещане за глад и после има картинка- “това какво ми се яде”, която води до друга картинка-това тяло “прави”за ядене. Аз се свързва в мислите с функциите на тялото- вижда се, че е като описание на движението, което не е отделно от нищо. Без описанието всичко се случва като че ли от само себе си. Понякога няма спомен, че е станало. Освен, ако няма въпроси?
Няма чувство за отговорност или даване на отчет. Или става или не. И не изглежда някой да има контрол и но сякаш има опит да се предвиди. И това предизвиква напрежение. Сякаш наблюдаваното се самоизследва..
Изглежда странно като го описвам.


Пак ще пиша ако излезе друго.
Благодаря!
Любов

Елица

[Lubo]

Здравей Елица,
Чудесно. Много добре описано :)

Нека изследваме езика, как е построен.
Пример Слънцето грее - забележи, че нещо, което се случва в момента, забележи случва винаги се поставя подлог, някой или нещо което го прави. Сега е облачно, но запали свещ например и виж Огъня гори. Виж има ли огън - подлог, и отделно действие, в случая гори Забележи има ли огън и горене? Слънце и греене на слънцето?

Виж пак същите въпроси Има ли правещ и отговорна ли си за нещо, в светлината на горното.
Виж какво се случва и как езика го описва.
Дай примери, поне по един, за правене и отговорност?
Какво реално се случва и какво описва езика.

Любов
любо

[Shima]

Здравей Любо!
Даа, в езика са малко примерите, които ни дават причина да забележим, че всичко просто се случва от само себе си.

Счупих чаша.. това е описанието на действието. След като то е забелязано- факт. Може да дойде мисъл, че не съм внимавала. И тогава се усеща нещо като контракция в тялото. След факта. Идва мисъл- ще почистя, дори когато действието вече е започнало.
Улавям, че и без да мисля за това какво трябва да направя, тялото се движи, според някакви възприети правила.
Толкова много неща се случват едновременнно, но тези, които предполагат изразяване на вършител, но само ако има осъзнаване.
Виждам, че нямам контрол над действията- или поне той е илюзорен. Защото те се отчитат малко по- късно.
Не мога да “се хвана” на мисълта за това, че аз съм отговорна за нещо, което се случва. Или ако стане просто виждам, че това е мисъл.
Голямо е облекчението.
Животът е хубав!

Любов
Елица

[Lubo]

Привет Елица,

Добро изследване, да влезем още по-дълбоко.
Кое е вярно:
Езика отразява действителността. или Езика разказва истории. ?

Счупих чаша

История или реалност?
В историята винаги има главно действащо лице.
В реалността може ли да бъде намерен героя под каквато и да е форма?

Може да дойде мисъл, че не съм внимавала

Отлично наблюдение. Реалността е, че идва мисъл. Историята е в езика , виждаш ли главната героиня как идва?
И обвиненията. Езика хам създава "аз" хем го самобичува.
Забележи някое самообвинение което е тук в момента, нещо което постоянно се върти, като развалена плоча.
Забележи, има ли някой зад историята за мен който е виновен? Някой Зад вината има ли? Тук .

Идва мисъл- ще почистя, дори когато действието вече е започнало.

Хахха, да. Ми-то винаги закъснява за партито.
Забележи също, че идва с "ще". Ми-то е история и винаги идва с някакво време, бъдеще или/и минало.

Не мога да “се хвана” на мисълта за това, че аз съм отговорна за нещо, което се случва.

Забележи, че отговорност и безотговорност могат да съществуват само в историята на ми-то. Заедно с обвинението.
Забележи, някой кокретен пример с отговорност.
Виж може ли да съществува без да присъства времето минало или бъдеще?
Виж историята освен като език, съществува ли в реалноста, да се пипне, докосне, помирише, види?
Виж освен в историята има ли изобщо някакво "мен" което да е отговорно или безотговорно?
Има ли отговорен за мислите? За езика? За историята?
Забележи тук е: случващият се живот или случващата се история?
Аз, на когото се случва живота или случващият се живот, е тук?

Много неща станаха, отговори когато си готова , не бързай.

С любов,
любо

[Shima]

Здравей Любо!

Благодаря ти за всички насоки за изследване:)
Да, иска спокойно и непрестанно наблюдение. Поне в началото.

Кое е вярно:
Езика отразява действителността. или Езика разказва истории. ?

Само истории.

Счупих чаша
История или реалност?

Реалността е доста по-многопластова , за да може да се опише с история.

В историята винаги има главно действащо лице.

Да, тя винаги е разказана само от една гледна точка- привидния аз- и е доста редуцираща- като абстракция на това, което е.
Виждам, че е само безмислен опит на ‘аз’ да ‘докаже’, че е отделен от това, което се случва.
Не съм сигурна, че човешката нервна система, сетивата ни могат да функционират по друг начин. Продължавам да наблюдавам...
..всички телесни функции и възприятията на сетивата, ако не са счетени за ‘моите’ просто са част от всички други явления.
Виждам, че те постоянно създават илюзията на разделеност или причинно-следственост, но само ако има ‘аз’като център на възприятие. И във същото време дават полезна информация на тялото, за да не се ‘сблъсква’ с другите тела.
За всеки случай това странно леко напрежение, което описвах преди, винаги ми показва, че съм се идентифицирала с този’ аз’ като реален.
Наистина съм благодарна за това, че сега разбирам какво е и кога се появява.

В реалността може ли да бъде намерен героя под каквато и да е форма?

Само като неразделна част от историята.

Историята е в езика , виждаш ли главната героиня как идва?

Да! Тя е нереална!

Езика хам създава "аз" хем го самобичува.

Хаха:))

Забележи някое самообвинение което е тук в момента, нещо което постоянно се върти, като развалена плоча.

Забележи, някой кокретен пример с отговорност.

Има няколко, които се въртят, но не ги считам за реални. Няма никой виновен или невинен, отговорен или безотговорен. Само в историята има отношения на причинност и последователност.

Виж може ли да съществува без да присъства времето минало или бъдеще

Не! В историята на ми-то се съдържат определения, които са извлечени от ‘опита’ ми от миналото и предполагат продължението си за бъдещето.

Виж историята освен като език, съществува ли в реалноста, да се пипне, докосне, помирише, види?

Не, историята е описанието чрез мисли и думи- език. Не може да се пипне. Без да се опирам на съдържанието на мислите/ думите, случващото се е много по ясно. И няма на кого да се случи. Просто е.

Виж освен в историята има ли изобщо някакво "мен" което да е отговорно или безотговорно?

Не, реално го няма:)

Има ли отговорен за мислите? За езика? За историята?

Не може да се определи, те възникват спонтанно. Не знам дали се определят от навици и възпитание или от конкретна ситуация, изглежда така. При всеки случай, ‘причините’са не проследими.
Защо сме приели, че ‘аз’ съм свикнал да правя това или онова, ‘аз ‘ съм този който се е научили ли пък не да се държа по определен начин, да реагирам?
.. дори и така да е, този ‘аз’ е видян като несъществуващ!
Толкова е по-лесно, когато наистина не знаем.
Някакси виждам как непрекъснато се ‘забавляваме’, дори при безобидни въпроси от рода на “ Как си? “ или “ Как мина?” или “ Какво ще правиш утре?”
Смешно. Отговорите идват спонтанно. Изглеждат ‘заучени’ само за комуникация.
Напоследък идват изненадващи отговори.
Виждам, че всеки, който не прозира зад тази илюзия, не разбира шегата.
Няма значение;) всъщност няма ‘серизно’ отношение към случващото се и ‘то’ си играе както си иска:))

Забележи тук е: случващият се живот или случващата се история?
Аз, на когото се случва живота или случващият се живот, е тук?

Животът е тук! Неописуем без мисли думи и обяснения.

Безкрайно благодаря , Любо🙏

Любов
Елица