Freedom

[Bogy]

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this? I understand that there is no one who lives life, life happens by itself, no person in the body, just life...something like this.

What are you looking for at LU? I want to explore my experiences, to meet my true nature and to be more in the flow of life. I believe that, if I find the absence of self, life will be more joyful, peaceful and authentic, without the burdent of identifications

What do you expect from a guided conversation? I expect support, presence that can help me to meet every part in me and to descover my true nature. I expect guidelines which can points the right direction on the way of this searching. I have tendency to distract myself, so guiding is very important I believe.

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry? I have up to 10 years experience in different Osho meditation and practices; Gurdjieff movements; Family constellations, "Who is in"...4 years ago nonduality appeared. I met nondual teacher in Bulgaria Adam and also Luchana and Lubo (they are gides here in the forum) from Bulgaria.

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self? 11

[Luchana]

Привет, Боги!

Радвам се да сме в комуникация и тук.

Благодаря ти за доверието и желанието да погледнеш отново.

Преди да започнем можеш ли да погледнеш тези въпроси и да напишеш това, което идва:

Какво наистина търсиш?
Как очакваш да се промени живота като го намериш?
Как очакваш да се промениш ти?


Прегръдки,
Лучана

пс За първи път пиша тук на бг и ако думите звучат малко тромаво дай знак :-)

[Bogy]

Хей, Лучана ♥︎
Благодаря, че се отзова! Надявам се този път да не зарежа всичко, както имам навика да правя. Не звучиш тромаво, никак. ♥︎

Търся истината. За това коя съм, какво съм.
Появява се едно отдъхване, сякаш ще слезна от някаква въртележка на ужасите :-D
Аз не очаквам да се променя, само перспективата. Мисля, че ще съм същата, всичко ще си както преди и в същото време ще е различно.

[Luchana]

Ехо :-)

Благодаря, че се отзова! Надявам се този път да не зарежа всичко, както имам навика да правя. Не звучиш тромаво, никак. ♥︎

Винаги с радост :-)
Съпротивата е препъни камък...

А можеш ли да погледнеш - какво е това, което се съпротивлява всъщност?
Какво може да се случи, ако няма съпротива?

Търся истината. За това коя съм, какво съм.
Появява се едно отдъхване, сякаш ще слезна от някаква въртележка на ужасите :-D
Аз не очаквам да се променя, само перспективата. Мисля, че ще съм същата, всичко ще си както преди и в същото време ще е различно.

Красиво. Да, нищо не се променя драстично, освен перспективата.
ВЕЧЕ няма никой отделен...отпада само една идея.

Нека да започнем с внимание към мислите, тъй като мислите са това, което създава илюзията за аз, мен.

Ще ти трябват 20, 30 мин. сама в тишина.
Забележи възникващите мисли. Просто ги остави да се появят, както се появяват. Опитай се да игнорираш НАПЪЛНО какво казват и просто виж как се появяват, без да правиш абсолютно нищо.

Откъде идват и къде отиват?

Направи ли нещо, за да накараш определена мисъл или мисли да се появят?

Можеш ли да предвидиш следващата си мисъл?

Можеш ли да избереш да имаш само приятни мисли?

Можеш ли да избереш да нямаш болезнени, негативни или страховити мисли?

Можеш ли да избереш изобщо някаква мисъл?

Възможно ли е да се предотврати появата на мисъл?

Изглежда, че мисълта има някакъв логически подреден вид, но погледни внимателно и просто забележи дали има някаква организирана последователност? Или това е просто още една мисъл, която казва, че „тези мисли са в последователност“ или „те вземат съдържание от предишна мисъл“, или че „една мисъл следва друга мисъл“?

Не бързай. Постой с всеки въпрос колкото време е нужно и отговори индивидуално на всеки един.
Виж какво се случва в директното ти преживяване.

С обич,
Лучана

[Bogy]

Хей <3
Съпротивата я усещам като глас, който казва: "Не ме интересува! Това не ме интересува" и има една такава енергия на заспиване, отнасяне, също нещо което иска да е свито и изолирано.
Ако няма съпротиви, ще се забавлявам, ще си тече всичко свободно.

Има идея, че мислите се раждат в главата ми и там някъде изчезват, понякога все едно идват от някъде, но мисля че е както при светлината и звука, идват от тишината и там се връщата. А също идва и отговора от тук идват и си отиват тук.
Мислите си идват от само себе си, аз нямам контрол над тях! Мааале какво облекчение! Не мога да предвидя следващата и не мога само приятни мисли да изпитвам. Ако тръгна да разсъждавам за нещо конкретно, сигурно ще има някаква предвидимост в мислите, но избора да разсъждавам над нещо конкретно също не мисля, аз го контролирам...

Поздрави и Прегръдки
С обич,
Боги

[Luchana]

Привет Боги,

Съпротивата я усещам като глас, който казва: "Не ме интересува! Това не ме интересува" и има една такава енергия на заспиване, отнасяне, също нещо което иска да е свито и изолирано.

Можеш ли да се свържеш с този глас и да го попиташ - какво би станало, ако ме интересува? От какво ме пазиш?

Има идея, че мислите се раждат в главата ми и там някъде изчезват, понякога все едно идват от някъде, но мисля че е както при светлината и звука, идват от тишината и там се връщата. А също идва и отговора от тук идват и си отиват тук.
Мислите си идват от само себе си, аз нямам контрол над тях! Мааале какво облекчение! Не мога да предвидя следващата и не мога само приятни мисли да изпитвам. Ако тръгна да разсъждавам за нещо конкретно, сигурно ще има някаква предвидимост в мислите, но избора да разсъждавам над нещо конкретно също не мисля, аз го контролирам...

Да, супер! В директно прежвяване не може да се види от къде идват на къде отивват мислите.

Също и контрол няма над тях.

Нека погледнем пак мислите и по-точно мислите за аз, мен.

Вземи лист хартия и го раздели на две. На едната половина слагаме заглавие "за мен", а на втората заглавие "други". Сложи таймер за 5 минути. Всеки път, когато дойде мисъл, направи отметка върху листа. Ако тази мисъл е за аз, мен, постави отметката в графа "за мен", ако е за нещо друго, отбележи другата страна. Ако се появи мисъл за храна - отметката е в графа "за мен" Всяка мисъл, която се отнася обратно към мен отива в тази графа - (Скучно ми е, уморена съм, вратата заключена ли е (моята безопасност) това видео беше смешно (забавлявах се), боли ме гърбът, уплашена съм и тн..)

Направи го и дай знак колко мисли са "за мен" и колко са в графа "други" в тези 5 минути

Прегръдки,
Лучана

[Luchana]

Ехо, Боги!

Как си? Как върви при теб?
Не сме си писали от известно време и проверявам дали има намерение все още?

Топли прегръдки,
Л.

[Bogy]

Хееей, Прекрасна <3
Явно много бързо идва пицата, която си поръчах, да зарежа всичко ;-)
Има огромни съпротиви към този процес, но и огромно желание за него...Съжалявам ако с поведението си някак те наранявам, макар че не вярвам че е така и също, съжалявам ако заемам мястото на някой...Много силни програми на: "Другите са по-важни от мен!" Желанията и купнежите, нуждите ми не са важни, срамно е да се грижиш за себе си опасно е да следваш себе си, няма смисъл, не ми се живеее, защото не мога да живея живота, който искам...е на такива тъпотии ме въртяха много силно тези дни, но имах възможност да ги наблядавам и не смятам да живея живота спрямо тази изтъркана плоча, защото не е забавно.

С топла обич,
Боги

[Lubo]

Здравей Боги,

Това което търсим тук,
- просветление, защото идва като просветване
- освобождение, защото идва като виждане, че няма правещ, а има само случване, преживявания

как го намираме, много е просто само бъди с мен.

1.Седни някъде на спокойствие, в стая или сред природата.

2. Забележи, че единствената цел на този момент е да видиш какво е тук! Не да постигнеш нещо, не да решим някой проблем. Само и единствено да видим. просто е и затова не трябват никакви усилия.

3. Вземи в ръка нещо, няма значение какво, да речем камък или чаша - това е метафора за всички неща които държим в себе си, всички борби, неволи и всички знания за себе си и за света. Подръж това камък/чаша нещо за малко и му кажи: " Сега те оставям настрана, за да има пространство да видя какво е това чудо тук.

4. Остави камъка/чаша някъде зад теб на една ръка разстояние и усети облекчението, може да е едва доловимо.

5. Сега има пространство да видим - забележи визуалното поле, не мислите за него, а самият факт, че има визуално поле с неща в него?

Забележи, че визуалното поле с живота в него се случва безусилно?
И знаенето, че има такова преживяване също се случва безусилно?
И сега забележи има ли никакво "мен"?!
Или Само това което се преживява и знаенето за него?
Безусилно, от само себе си?

Същото с затворени очи.
Знаенето, че има усещания, ...цялото преживяване - се случва от самосебе си - има ли някакво "мен" в това?
Усети свободата на безвремието, вечността която си? Любовта!

Това е, промяна на възприятията, от "Аз Богиня знам" до Знаенето и това което се Знае се случва безусилно, Аз съм Вселената.
какво идва?

Много любов за теб,
Любо

[Bogy]

Даааа :-) Тук съм.

[Bogy]

Когато държах камъчето, олицетворяващо всичкото ми знание за мен, живота, хората, цялата ми борба и проблеми, лицетот ми се сгърчи от напрежение, заболя ме главата. Щом оставих камъчето зад мен, се появи лекота моментално. Първо погледнах в мен със затворени очи с любопитство, веднага усетих бекрайност като хоризонт, безкрайна широта. След това гредах във визуалното поле, усетих лекотата с която всичко се случва, на моменти се появяваше напрежение от това че всичко се случва от самосебе си и желание за контрол. Забелязах как аза се появява като мисли, съждения, етикетиране, някакво фалшиво знание за нещата. Усетих как случването и виждането се случват от само себе си - нещо като срещата мужду вечността и мигновенността, безкрайност и миг. Също виждам тази безкрайност във всичко. Импулсите в тялото, движенията, усещанията също се получават от самосебе си в лекота и мислите също. Мислите се опитват да си присвоят случването, но нито случването, нито виждането принадлежат на мислите.

Ооооо, ще си го правя това всеки ден! ММмммм Благодаря, Благодаря <3

[Lubo]

Ммм, Красиво.
Виж има ли Богиня?
Какво се случи с нея, след това виждане?

Много любов,
Любо

[Bogy]

Вчера правих това с камъчето. Когато го оставих се появи една постоянно извираща радост и детско любопитство към случващото се. И после идентификацията с мислите донесе скованост, тежест, статичност...но и сега като си насоча вниманоето в настоящето има едно такова ммммм сладостно усещане от преживяването.

С много обич,
Боги

[Lubo]

Аауу, чудесно!

Когато го оставих се появи една постоянно извираща радост и детско любопитство към случващото се.

Забележи, че любопитството към случващото се не е случващото се, а родост от нас и радост от случващото се?

И после идентификацията с мислите донесе скованост, тежест, статичност...

Забележи, че може да има радост и любопитство към точно тези случващи се мисли?
Забележи, че ние сме нещо безкрайно голямо и любопитно към нас и към случващите се мисли и усещания. Към случващото се човешко преживяване?
Забележи ти човек ли си или имаш човешкото преживяване?
:)

Забележи има ли човешко преживяване тук, отделно от човешкото преживяване "там"?
Не влизай в разсъждения, забележи любопитството и радостта от факта, че общуването или реакцията между двама човека е едно преживяване за теб?
Кой си ти? Какво си ти? :)

Много любов,
Любо

[Bogy]

Толкова бързо се сменят нещата в преживяването...Има жужене, усещане че от мен има едно непрестанно извиране, но и приемане, поглъщане и радост от това и наслада. Като се сетя да си насоча вниманието тук. Иначе съм яко в идеята, че трябва да се боря, решавам, правя, че съм отговорна...Аз съществувам и аз си случвам живота и на мен се случва живота и голяма вяра, че не мога да го живея такъв какъвто го искам...

Прегръдки <3