Untethering

[Luchana]

Привет Биби,

Все по-трудно ми е да намеря нещо, което този Аз върши. Но старанието и упорството да гледам реалността сами по себе си донасят полъх на "гледащия, искащия...". Инерция ли е това?
Имам чувството, че съм се приближила до нещо, макар все още да е в мъгла.

Инерция да и съпротива. Това са двете основни пречки да се види през илюзията. И е при всеки, не си изолиран случай :-)
Наблюдавам го през годините с всички, с които работя.


Дали желанието за свобода е по-силно от тях?

Наистина ли искаш свободата независимо какво?

Подсети ме следващ път, моля. До изборите няма да успея да участвам, но не се отказвам.

Това не е подсещане, а една непрекъсната покана да влезеш по-дълбоко.

Мога да те включа в мейчим и да получаваш известия преди срещи или събития.

Но желанието за свобода трябва да идва отвътре.

С любов,
Лучана

[Pipi]

Привет Лучана,

Този път ще напиша повече неща, заради дългото отсъствие. Голяма част от тях са мисли.

Струва ми се, че долавям кой е отделен и изолиран от всичко и това е Умът. Той живее затворен в черна кутия, не знае нищо за реалността, затова си измисля някаква.
Моята пречка е, че се вкопчвам в мислите. Изглежда имам някакво вярване, но е доста бледо, за да го опиша. Горе-долу гласи, че ако едно преживяване не е анализирано от мисли и изсечено в гранита на мисълта, то ще отлети без следа, все едно не се е случило.

Обмислях дали дисоциацията с тялото и емоциите не ме държи още по-заклещена в главата. Опитвах по-често да фокусирам усещанията на тялото, вместо мислите. Тъй като мислите са доста гъсти при мен, това не даде особен резултат, докато не се заех с обратното: да опитам да съзерцавам мисли, когато са интензивни. Още се уча как да го правя.
Няколко неща усетих. Ако напълно потъна в усещанията, изгубвам представа за формата на тялото и точното място на усещането. Все едно съм дребна като прашинка, знам, че съм някъде "вътре", но картата за местностите е далеч в мислите.
Понякога умът започва да работи вяло и мързеливо и не използва никакви никакви прилагателни. Няма "приятно", "трудно", "голямо", вместо това всичко е "такова". Харесват ми тези моменти.
Днес гледах някакви хора, които говореха и ги усетих като кукли. Единственият кукловод си нахлузва на ръката поредната играчка и се преструва, че говори през нея. Обаче не усетих себе си по същия начин.

Инерция да и съпротива. Това са двете основни пречки да се види през илюзията. И е при всеки, не си изолиран случай :-)
Наблюдавам го през годините с всички, с които работя.


Дали желанието за свобода е по-силно от тях?

Наистина ли искаш свободата независимо какво?


Но желанието за свобода трябва да идва отвътре.

На този въпрос не мога да отговоря честно. Не знам отговора.
Знам, че не мога да се спра в търсенето, дори не мога да си го помисля. Но е като някаква лакомия да получа нещо, дето даже не знам точно какво е.
Също усещам някакво избягване. Щом нещо изглежда има шанс да ми помогне, го отлагам. Като че ли тичам в кръгчета около мишената и се правя, че не виждам центъра.

С прости думи: нищо ново няма тук. Понякога мисля, че ми трябва време, друг път тази мисъл ми изглежда комична, измислен бъдещ момент, в който какво? Започвам да "бъда" по нов начин, или с нов разказ за стария начин.

Не писах, защото реших, че не можеш да ми помогнеш, ако самата аз не свърша още работа. Ако това е грешка, извинявай.


С любов,
Bibi

[Luchana]

Хей, здравей Биби,

Пиши ми често, за да не се луташ сама.
Аз съм с теб, до теб плътно. Усети подкрепата ми.

Хайде заедно сега в този момент.
Вземи дъх и виж:
1. Мисли - гъсти мисли - ОК, не се борим,не се стремим да променим нещо, даже и енергията, която иска да промени нещо
- ние само отбелязаме какво е преживяването в момента
2. емоции, усещания - всичко е валидно и е без това тук, точно в този момент,

3. Ето сега виж цялата картинка включително мислите за картинката
И въпроса на всички въпроси - Има ли някакво Биби, което прави шоуто?
Или е в шоуто?

Изследвай по същия начин и със затворени очи забележи преживяването етикирано с името "мен" - усети къде в преживяване е това усещане?
Това усещане прави ли го някой?


С любов,


Лучана

[Pipi]

Скъпа Лучана,

Ще докладвам как се развиват нещата при мен.
Гледах доста от вашите филмчета. Някои реплики много ме развълнуваха, а при други сякаш изведнъж започвате да говорите на патагонски - нищо не достига до мен.
Опитах се да разбера защо, какво става? Даже гледах малко Анджело Дилуло и Рупърт Спайра, уж да се ориентирам по-добре.
Повечето неща са съвсем същите, в които вярвам (с ума). Но всичко попада в мислите и си намира удобно място там.
Ситуацията е все едно съм в тъмна стая, навън е цветният свят, а аз го гледам през шпионката (мислите). Това, че шпионката е наясно, че е мърлява и крива, не помага на гледащия да излезе през вратата.
Когато се опитвам "да гледам", в крайна сметка се усещам, че размишлявам. Не разбирам механиката зад "виж това", "приближи онова", "отдалечи се и наблюдавай". Седя с часове като препарирана, опитвам различни нагласи и представи. В най-добрия случай заспивам посред бял ден.
Преди няколко дена по друг повод обсъждах с мъжа ми колко са измамни мислите по принцип и той възкликна "Наясно съм с това, но без мислите си не мога да съществувам". Аз не съм убедена в това, но наистина не знам как. По-лесно ми е да се укротя за малко в състояние без мисли, отколкото да не им вярвам, когато се появят.
Мислех си, че ако можех за 2 минути да погледна през твоите очи, поне щях да знам как да изследвам реалността.

Хрумна ми, че може да съм пристрастена към състоянието на "търсене" и подсъзнателно да го удължавам. Това се случва, когато забелязвам някаква съпротива. Но е все по-рядко.

И въпроса на всички въпроси - Има ли някакво Биби, което прави шоуто?
Или е в шоуто?

Каквото и да съм опитвала до сега, не съм срещнала никакво Биби. Изглежда ми, че е изцяло продукт на мислите. Но... тук мислите царуват все още.

Изследвай по същия начин и със затворени очи забележи преживяването етикирано с името "мен" - усети къде в преживяване е това усещане?
Това усещане прави ли го някой?

Усещането е странно. Като предположение, че щом тук има мисли, звуци, цветове, които се регистрират и има някакъв интерес към тях, значи нещо ги получава и има нужда от тях.
Дори не е точно мисъл, а пред-мисъл. Така че мислите не го правят, а го утвърждават, подсилват.

С любов,
Биби

[Luchana]

Привет Биби,

Гледах доста от вашите филмчета. Някои реплики много ме развълнуваха, а при други сякаш изведнъж започвате да говорите на патагонски - нищо не достига до мен.
Опитах се да разбера защо, какво става? Даже гледах малко Анджело Дилуло и Рупърт Спайра, уж да се ориентирам по-добре.
Повечето неща са съвсем същите, в които вярвам (с ума). Но всичко попада в мислите и си намира удобно място там.

Ммм, да... това, което описваш е познато. И много хубаво виждаш как попада в мислите и остава там.
Това е капана на видеата и книгите, ако не се отиде по-далеч и по-дълбоко от просто гледане и четене - директното преживяване на реалността без филтър, усещането за живот без идентификация, свобода от мисловните конструкции и изобщо автентично изразяване са просто думи. Не значат нищо.

Дали желанието да видиш през илюзията, че Биби е автономна бойна единица в този голям, враждебен свят и трябва дас е бори и оцелява е по-силно от всичко?

Това е въпроса, на който да рефлектираш дълбоко.

Мога да те посъветвам да спреш да гледаш и четеш каквото и да било по темата за известен период, наши видеа включително, нямаш нужда то тях.
Фокуса да е навътре.

Какво искаш наистина, ама наистина?


С обич,

Лучана

[Pipi]

Привет Лучана,


Някои нови неща се осветиха тук.
Забелязах по-подробно ролята на ума при всякакви преживявания. Например виждам стол. Има мисъл "това е стол", обаче в този етикет има много подтекст: "Знам всичко за столовете. те не са опасни, нито безценни. Това не е важно, то е нищо."
Понеже аз не разглеждам стаята, а разглеждам мислите, резултатът е: нищо - нищо - ОПАСНОСТ - нищо - нищо - ИСКАМ ГО - нищо - нищо...
Така се получава постоянна реакция, импулси за движение, усещане за Директор на шоуто, собствена воля, някакво Аз, за което се отнася страха...

Отново потърсих къде точно е усещането за Аз. Намерих го на обичайното място. Аморфно е - няма форма и големина, а е като мъглявина. Тихо е, не мърда, не се протяга или свива, не бърбори. По тази причина попада в категорията "нищо".
Ако въпреки това остана фокусирана върху него, придобивам неговите характеристики.
И точно тук виждам нещо разместено. Сякаш гледам на това усещане отвън, седейки в Ума. Като че ли умът има съзнание, а не обратното.
Има моменти, в които успявам да сменя перспективата и тогава нещата се променят - "Аз" вече не е на онова място и не е ограничено от главата или зрителното поле. Но веднага се връщам на старото място, все едно си водя бележки. И пулсирам между двете.
Случва се да усетя света плосък, като картина, а мислите като написани в балончета над героите, сложени там не от този, който ги изрича, а от художника.
Лошо го описвам, но подозирам, че всичко това ще ме отведе на прав път.

Дали желанието да видиш през илюзията, че Биби е автономна бойна единица в този голям, враждебен свят и трябва дас е бори и оцелява е по-силно от всичко?

Това е въпроса, на който да рефлектираш дълбоко.

Желанието ми е силно и категорично. Усещам слепота и ще отворя очи. Безразлично ми е какво ще видя, ако е истинско. Иначе на практика не живея.

Мога да те посъветвам да спреш да гледаш и четеш каквото и да било по темата за известен период, наши видеа включително, нямаш нужда то тях.
Фокуса да е навътре.

Спирам да гледам на този етап. Вече имам някаква идея какво да правя вместо това.

Какво искаш наистина, ама наистина?

Искам да бъда. Без всички излишни заблуди, дори когато се появяват.


С обич,
Биби


Лучана

[Luchana]

Привет Биби,

Радвам се, че това, което те води към свободата е по-силно от идентификацията...можеш да се довериш напълно.

Нека заедно да погледнем тук:

Отново потърсих къде точно е усещането за Аз. Намерих го на обичайното място. Аморфно е - няма форма и големина, а е като мъглявина. Тихо е, не мърда, не се протяга или свива, не бърбори. По тази причина попада в категорията "нищо".

Нека цялото внимание бъде отново към това усещане за "аз, мен"

Не като мислиш за него, а като го ЧУВСТВАШ.

Погледни внимателно всеки един от въпросите и виж отговора в директно преживяване:

Усещането за "аз, мен" има ли местоположение?

Усещането за "аз, мен" има ли форма или размер?

Усещането за "аз, мен" казва ли или съобщава нещо?

Ако отговорът е да, как "аз, мен" прави това точно?

Усещането за "аз, мен" има ли някакви характеристики или атрибути?

От какво е направено усещането за "аз, мен"?

Картина ли е? Звук? Вкус? Миризма?

Мисъл?

С любов,
Лучана

[Pipi]

Здравей, Лучана,

Отново запецнах и имам нужда от помощ.
Няколко дена се заредих с търпение и наблюдавах всичко, колкото мога по-отдалечено. Мисли, емоции, усещания, звуци...
Вчера сканирах тялото, но целта ми беше да усетя къде е Внимаващия - от къде започва лъчът на вниманието и къде пристига информацията.
Изобщо не успявам с това. Нещо знае, че ми е студено коляното, но къде е знаещия изобщо не е ясно.
До голяма степен изчезна точката, в която мислех, че се намира тоя Аз. Сега не го знам къде е. Въпреки това трудно приемам, че липсва. Само умът ми повтаря "тук няма никой", ама той може да наизусти какво ли не.
Мислите държат непременно да участват. Не винаги мога да усетя дали идват като суфльор, който предлага къде да погледна, или по-скоро като спортен коментатор, който в последствие го казва.
Така че днес вече не знам какво търся и кой го търси.
Има търсене. Заради усещането, че нещо не е наред, нещо не е каквото изглежда. И търсенето изглежда има само един инструмент - управлението на фокуса.
От толкова много дистанцирано наблюдаване едва ли не предобрих системата - вече съм отделна не само от света, а и от мислите, емоциите. Все едно са измислени.

Погледни внимателно всеки един от въпросите и виж отговора в директно преживяване:

Усещането за "аз, мен" има ли местоположение?

Усещането за "аз, мен" има ли форма или размер?

Усещането за "аз, мен" казва ли или съобщава нещо?

Ако отговорът е да, как "аз, мен" прави това точно?

Усещането за "аз, мен" има ли някакви характеристики или атрибути?

От какво е направено усещането за "аз, мен"?

Картина ли е? Звук? Вкус? Миризма?

Мисъл?

Когато гледам, слушам, или следя мислите, ми се струва, че го правя от позицията зад очите. Когато обаче наблюдавам емоция или усещане, или просто си седя, нямам представа за местоположение.
Подобно е и относно въпроса за формата и размера. Когато усещам местоположение, това е мястото на някаква фокусна точка. Иначе няма дори точица. Затова трудно мога да определя защо изобщо имам усещане за Аз. И трудно го изследвам.
То никога нищо не казва по никакъв начин. Тихо присъствие е.
Може да бъде описано като плавно, нежно, спокойно, защото фокусът се премества деликатно. Но директни качества не откривам, освен че винаги е тук.
От части е направено от усещането "съществувам", но отчасти е и мисълта "Аз, която съществувам".


С любов,
Биби

[Luchana]

Здравей Биби,

Нека погледнем тук:

Изобщо не успявам с това. Нещо знае, че ми е студено коляното, но къде е знаещия изобщо не е ясно.

Възможно ли е да не намираш "знаещ" защото просто няма такъв?

А какво, ако има знание без обект, който знае?


И тук:

Може да бъде описано като плавно, нежно, спокойно, защото фокусът се премества деликатно. Но директни качества не откривам, освен че винаги е тук.
От части е направено от усещането "съществувам", но отчасти е и мисълта "Аз, която съществувам".

Има ли "аз" в мисълта "Аз съществувам"?

С любов,
Лучана