Freedom

[Allex111]

LU is focused guiding for seeing there is no real, inherent 'self' - what do you understand by this?
Осъзнаване и преживяване на цялостност и аз като част от нея.

What are you looking for at LU?
Осъзнаване, ново виждане за света и живота, свободата да бъда, без да е необходимо да правя. Какво съм аз, защото преживявам това, което ми се случва. Греша ли, къде греша?
Как мога да имам повече жизнерадост и любов в живота си.

What do you expect from a guided conversation?
Да видя различни гледни точки, да разширят мирогледа си, да осъзнаят същността на цялостноста и да спра да се чувствам сама, отделна малка и ненужна частица. Да преживея липсата на разделение и да се освободя от страховете си.

What is your experience in terms of spiritual practices, seeking and inquiry?
More than 5 years

On a scale from 1 to 10, how willing are you to question any currently held beliefs about 'self?
8

[Lubo]

Здравей Алекс,

Добре дошла във форума.

Аз съм Любо и мога да те придружа в това твое изследване, ако си съгласна?

Чета интрото ти и усещам, че думите идват от най-дълбоко и искрено място.
Оценявам го и ти благодаря за това.
Искам да те уверя, че това, за което копнееш, това което желаеш и търсиш Е вече тук.
Даже нещо повече, няма друго. Ти вече си свободна, ти си радост и любов.

Хайде да открием това. Метода е следния.
Аз ти задавам въпроси които сочат къде и какво да погледнеш, а твоята работа е да погледнеш и да видиш отговора.
Нещо като, Какво е времето навън? Погледни през прозореца и забележи, че няма нужда да милиш за времето. Можеш да отговориш на въпроса от твоето Директно преживяване.
Въпросите винаги сочат да се види нещо конкретно
или да се види липсата на нещо, което сме вярвали, че е тук, забележи има ли еднорог в стаята, например.

Нека да започнем с този въпрос:

Осъзнаване, ново виждане за света и живота, свободата да бъда, без да е необходимо да правя

Забележи бъденето и правенето две отделни неща ли са?
Трябва ли да правиш нещо за да си? Можеш ли да спреш да си сега в този момент?
Правенето не се ли случва безусилно?
Ако не вярваш на мислите, че има някой вътре в тялото, забележи правенето не е ли самото съществуване, просто се появява като случващото се?
Потърси правещ, има ли правене и правещ? Къде е едното и другото?

С любов
Любо

[Allex111]

Здравей, Любо!
Благодаря за приема.
Въпросите, които ми задаваш не са толкова лесни за отговор без да мисля, както какво е времето навън, поне за мен на този етап.
Аз не мога да спра да съм в този момент, но повечето от нещата който правя не са безусилни а изискват доста усилия от моя страна и това са неща, от които зависи качеството ми на живот и за да не мизерствам трябва да ги правя. Аз съм правещия, а правенето е действието извършвано от мен.
Това е моето разбиране към момента.

С благодарност
Нели

[Lubo]

Здравей Нели,

Благодаря ти за отговора, справила си се с въпросите точно както е нужно за изследването.
Давай все така.

Аз не мога да спра да съм в този момент, но повечето от нещата който правя не са безусилни а изискват доста усилия от моя страна и това са неща, от които зависи качеството ми на живот и за да не мизерствам трябва да ги правя.

Тук се появиха следните въпроси, виж от близо:
Попитай - "Аз достойна ли съм за качествен живот, трябва ли да го заслужа?"- забележи какъв отговор идва.
Забележи тази част в теб която проявява усилие в работата, благодари й и я питай "Защо ми помагаш, защо идваш да вършиш работата, аз мога да се справя и без теб? " - и виж какъв отговор ще дойде

Любов,
Любо

[Allex111]

Здравей, Любо,

Да, достойна съм за качествен живот ако положа необходимите усилия и го заслужа.
Давам си сметка, че това вероятно е програма, която е вкоренена дълбоко в мен, но наистина варвам в това.
Пример за това е ограниченията, които тялото ми налага за да водя по-качествен живот, ако положа повече усилия и се грижа по-добре за него много от ограниченията няма да ги има, то ще бъде гъвкаво и здраво и ще мога да правя много повече неща и съответно повече за се наслаждавам на живота.
Не успях да намеря частта в мен, която проявява усилия, по скоро всяка част в мен проявава усилие и чувствам изключителна вина и се самообвинявам когато нищо не правя или се излежавам до късно и губя време, което мога за използвам по пълноценно. Явно има и част от мен ,която не вярва в усилията, но почти не и давам възможност да се прояви.
Сигурно това са пълни глупости и ще съм щастлива, ако мога да се оттърва от тях, но към момента от това се ръководи живота ми.

С благодарност Нели

[Lubo]

Здравей Нели,
Усеща се голяма сила в теб.
Искам да видим това от по-близо:

Да, достойна съм за качествен живот ако положа необходимите усилия и го заслужа.

Виж убеждението, "Ако не полагаш усилие не заслужаваш качествен живот"
Не казвам, че не трябва да се работи и по цял ден да се лежи. Искам да видиш, че тази програма не ти дава да се наслаждаваш на живота, тя те автосаботира. Все едно да караш колата с дръпната ръчна спирачка, щом отнемеш газта колата забива муцуна и спира и за да се движи колата трябва огромно усилие, газта трябва да е до дупка и оборотите високи, за да не спре колата. Вижаш, че така няма радост от движението и двигателя ще се скапе бързо.
Виж, че ти имаш право да се наслаждаваш докато работиш. Имаш право да се наслаждаваш на свободно време.
Виж връзката от родителската програма - усилие+страдание+лишение = заслужаваш похвала, храна и топъл дом
Тази програма те бойкотира и всеки път, ако не е изпълнено условието от едната страна не се получава равенството от другата.
извикай тази родителска програма и скъсай с нея.
Кажи й "Слушай наставнико, аз съм достатъчно голяма и нямам нужда от теб. От сега нататък аз ще работя с лекота, Ще работя с лекота защото аз съм избрала да правя това и то не е усилие, а полет.
Когато се събуждам сутрин няма да имам нужда от твоето усилие за да започна деня и да работя, а просто ще отлитам с усмивка. Твоето "трябва" го сменям с моето "желая" "
Кажи го това няколко пъти за да сритаме програмата и тя да излезе от тялото.
Срещни всички емоции, във всички нас има заключени емоции, а стража се казва срам. Освободи всички като птици от кафез.
Виж страшно ли е да се чувстват емоциите свободни?

Разбираш ли, че няма причина за думи като усилие и страдание, те са програми от детството, ако ми е трудно и страдам, то аз ще заслужа грижа, храна и любов. Не сме бебета, но още сме движени от тези стратегии за оцеляване.
Пробвай само с "Аз мога да спра да страдам още сега" - и виж какъв отговор ще дойде, как ще дойде страх все едно това е равносилно на умиране? Виж дали програмата наистина иска да ти помогне да спреш да страдаш или самата тя го носи със себе си?

Много неща станаха, но някак си са свързани.


Любов и свобода,
Любо

[Allex111]

Здравей, Любо!
Да, точно това е ключа към проблема, че работя от енергията на трябва , а не на искам.
Това беше и нещото, което си отнесох от ритрийта с Адам, ЧЕ НЕ ТРАБВА, НО АКО ИСКАМ МОГА.
Много добре го разбирам и осъзнавам на ментално ниво, но не ми е толкова лесно да го приложа на практика.
Например, искам да имам здраво тяло, затова трябва да спортувам, но не искам да го правя.
Как да трансформирам и да съм в енергията на искам да спортувам, вместо трябва да го направя.
Точно този автосъботаж искам да премахна, защото е за моето добро и би трябвало да искам да го правя, а се случва точно обратното, не го правя , а след това се чувствам виновна и се се самообвинявам.

Благодаря ти за търпението и желанието да ми помогнеш да излезна от този омагьосън кръг

Нели

[Lubo]

Здравей Нели,

Да, точно това е ключа към проблема, че работя от енергията на трябва , а не на искам.
Това беше и нещото, което си отнесох от ритрийта с Адам, ЧЕ НЕ ТРАБВА, НО АКО ИСКАМ МОГА.
Много добре го разбирам и осъзнавам на ментално ниво, но не ми е толкова лесно да го приложа на практика.

Ок. Забележи, че целия проблем е, че нещо трябва да е различно от това, което се случва.
Има една част от нас, която казва, "трябва", друга част казва, "Аа, щом трябва, аз не искам" и трета част казва "Тук нищо не е наред" Събери всички части и виж, че всичко е наред заедно с частта, която казва, че не е наред?
Виж, че има само свобода и много пространство?
Забележи, че всички части са добре дошли и няма съпротива срещу съпротивата даже и ти си свободна да правиш каквото си искаш, даже и да не правиш нищо?
Забележи, без срама и вината - има ли друго освен това което е тук и то грешно ли е или е свободно да е такова каквото е ?

Звучи философски, но поканата е да видиш с очите си това, което сочат въпросите, да преживееш истината, да живееш в свободата, която се появява като това, което е тук.
Виж пак срама, който казва, че нещо от свободата както се проявява е срамно?

Много любов,
Любо

[Allex111]

Здравей, Любо,

Даааа, точно това е проблема

нещо трябва да е различно от това, което се случва.

Такава лекота и безгрижност усетих догато четох отговора ти, а в такова напрежение и постоянна борба съм да променя това или онова за подобря нещо, защото не е това което трабва да бъде.
Да точно в това е свободата и от там идва и лекотата - да мога да приемам, а не непрекъснато да се старая да променям и подобрявам най вече себе си като нещо дефектно и да махам тази или онази част.
Как се постига това, как се излиза от илюзията, че нещата/хората трябва да са различни "по-добри", как се постига разбирането /усещането,че това което е - е такова каквото трябва да бъде и е съвършенно без нужда от подобряване?

Благодаря
Нели

[Lubo]

Здравей Нели,

Радвам се, че разпозна свободата.
Как се постига това - моя опит е да забележа, че тежестта която се появява Не е проблем да е тук - и веднага системата се отпуска. Тествай и пиши как работи това при теб?

Второто което ми помага е да видя, че това тук Е това което Е и не е историята на аз, мен личността..
Така виждам и, че другите хора са също направени от това което Е и те не са отделна част от ничия лична история.
Виж има ли нещо лично в това което Е?

Любов,
Любо

[Allex111]

Здравей, Любо,

Опитвам, тествам, но за сега без успех. Напълно съм съгласна и приемам, че тежеста и болката имат право да са тук, както и всички части в мен, но не ми става по-леко, систевата не се отпуска.
Второто не сам сигурна дали успях да го разбера

Поздрави

Нели

[Lubo]

Здрвей Нели,

Големия плюс на този форум е, че изследването е истинско.

Кажи ми:

Опитвам, тествам, но за сега без успех.

как точно изледваш? Кое очакваш и какво се получава, точно. Все едно правиш кекс по рецепта и те питам какво точно правиш, стъпка по стъпка. Не по принцип.

Разкажи ми всичко което се случва?

кое е проблема, как го изследваш и какво виждаш и кое не виждаш което би трябавало да видиш?

Любов,
Любо

[Allex111]

Здравей, Любо,

Може би проблема е в това, че нямам рецепта по която да работя и не знам какво и как да правя.
Това което правя е, че ако изпитвам болка си казвам тя има право да съществува, както има право и лекотата, приемам, но не ми става по-леко и болката продължава.

Поздрави
Нели

[Lubo]

Здравей Нели,

Добре. Нека да вървим заедно, ето хващам те за ръка и готвим заедно.
Както с рецептите, прочиташ първата стъпка , правиш я и тогава преминаваш на следващата.
Хайде. лесно е:

Стъпка 1
Проверяваме и забелязваме болката.
Ето намираме я, първото нещо, което забелязваме е стегнатост някъде по тялото
нали така - опиши къде е при теб?

стъпка 2
След като я локализираме виждаме каква е историята свързана с тази контракция - търсим нещо като образ, който не се справя добре, или е виновен, или дължи нещо някому или...различно е - какво е при теб?

Важно е да се установи този образ към какви "грехове" е прикрепен, каква е историята и едва тогава минаваме на следващата стъпка:

стъпка 3

Проверяваме - Някой друг знае ли за този образ, за тази история, за тази вина, срам или каквото и да е там?
Ако не са мислите, които "знаят" това, този образ, тази история, реалнстта знае ли я?
Оглеждаме се да проверим и виждаме, че ...? :)
Уверяваме се, че никой нищо не знае за тази история.
Уверението се случва, като правим кафе, говорим с някой и виждаме ясно с очите си, че никой не знае какви истории, образи и всякакви измишльотини се въртят в мислите.
Виждаме ясно, че този в историята не е тук и той не прави кафе, и не говори с другите, защото той съществува само като разказ в мислите, него никой не го знае. никой не знае какво разказват мислите.
И Ха, напълно сме свободни от този образ, от тази история и никога не сме били този образ, тази история.
Откриваме, че живота е винаги сега, като четене, пиене на чай, говорене...но никога като нещо което никой не знае :)

Това е рецептата,
Как е, сготви ли?
Получи ли се ?
:)

Любов
Любо

[Allex111]

Здравей, Любо,
Губя се, трудно ми е да те следвам, уж разбирам всичко, което пишеш, но съм в мъгла, има нещо основно, което ми липсва или убягва.
Моля те, да започнем от една малка стъпка, нещо, което мога да правя всеки ден за да не робувам на мислите си.

Благодаря ти
С обич Нели.