Test

[DarkSide]

Осъзнавам, че все така продължавам да се усещам като зрител на живота. Да, животът си става, той е това, което е, той е всичко и друго няма и т.н. , но продължава да има двама, аз наблюдателя и всичко останало, животът, Вселената и т.н.
Твоите въпроси ме карат да гледам навън към живота и там няма личност, там нещата просто си стават, но все пропускам факта, че просто не гледам към зрителя и затова ми се струва, че не откривам аз и отделна личност - но този, който не ги открива, той си продължава да се чувства като отделен зрител на спектакъла на живота. Това усещане за отделеност от всичко останало си продължава да се усеща като реално.

[Lubo]

Твоите въпроси ме карат да гледам навън към живота и там няма личност, там нещата просто си стават, но все пропускам факта, че просто не гледам към зрителя и затова ми се струва, че не откривам аз и отделна личност

Има навън има и вътре, това са две неща.
Коя е разделителната ивица, коя е границата откъдето почва вън и свършва вътре?
С кое сетиво границата е тук?
Откъде започва гледаното/обекта и къде свършва гледащия/субекта?
В единноста може ли да има субект?

[Lubo]

Нека видим и това:

все така продължавам да се усещам като зрител на живота. Да, животът си става, той е това, което е, той е всичко и друго няма и т.н. , но продължава да има двама, аз наблюдателя и всичко останало, животът, Вселената и т.н.

Със затворени очи може ли да се потвърди, че преживяното е „чернота“?
Има ли нещо друго във „виждането“ освен „чернота“?
Може ли да се намери това, което свидетелства за тъмнината?
Може ли да се намери чифт очи, едно „аз“ / Весо, човек, който е свидетел на чернотата? Или има само „чернота“?
какво намираш?
Може ли да се намери вътрешен гледащ? Дали нещо, което се предполага като виждащ, би било нещо различно от концепция/идея/мисъл?
Направи тозати част на упражнението и после мини на втората част:

Като се отворят очите, какво се вижда? нямам предвид различните обекти като стена, компютър, шкаф и т.н. имам предвид всичко което може да се види, цялото нещо, ОК? и го наименовам, "Това което може да се види"
С отворени очи можеш ли да потвърдиш, че преживяното е „това, което може да се види“?
Има ли нещо друго в „виждането“ освен „това, което може да се види“?

Може ли да се намери онова, което е свидетел на „това, което може да се види“?
Може ли да се намери чифт очи, „аз“ / „аз“, Весо, който е свидетел на „това, което може да се види“? Или може да се намери просто „каквото може да се види“?

л.

[DarkSide]

Границата е кожата. Като затворя клепачите и нищо не виждам, като запуша ушите и спирам да чувам. До и върху кожата усещам болка и други усещания, а отвъд кожата няма нито болка, нито усещане за натиск или топло и т.н. Кожата дели света на вън и вътре, това навън се вижда и чува, а това вътре се усеща. Наличието на тази граница по аналогия създава усещането за наличие на граница на усещащия/виждащия субект и виждания/усещания обект. Макар, че я ясно, че субекта не е нито очите или ушите, нито сърцето или мозъка - в мислите "това е моят мозък, с който аз мисля", тоест мозъкът е инструментът, а "аз" витае някъде наоколо, без да може да се локализира точно къде е. От никъде не следва, че "аз" трябва да е непременно в главата и дори в тялото. Макар, че точно така се усеща. Или и това "усещане" е също мисъл? Щото реално "аз" не може с никакво сетиво да се усети или види и от там да се локализира къде е, да му се определят размерите, теглото и границите. От където следва, граници няма, или поне не се усещат.

[Lubo]

Видях отговора ти.
Направи изследването което пратих днес.
Направи го веднъж, но така все едно ти зависи живота от това.

[DarkSide]

Здравей Любо,

Май нещо се получи, макар че може и да е поредната заблуда. Пробвах няколко пъти упражнението, но без успех, бях решил дори да ти пиша, че няма смисъл, по-добре да се откажа, явно нищо не става.

Бях под душа, сапунисвах си лицето, поради което бях със затворени очи и усетих как зад очите няма нищо. Имаше черно отпред, като че бях в черна тръба, усещах тялото, топлата вода, всичко си ставаше само. После отворих очи и усещането остана, че всичко става само, водата си тече, тялото си се мие само и няма активен вършител на действието.

Обаче малко след това забравих за случката, увлечен в ежедневието и сега пак не съм съвсем сигурен дали изобщо нещо съм усетил, или не съм си го въобразил.

[Lubo]

Бях под душа, сапунисвах си лицето, поради което бях със затворени очи и усетих как зад очите няма нищо. Имаше черно отпред, като че бях в черна тръба, усещах тялото, топлата вода, всичко си ставаше само. После отворих очи и усещането остана, че всичко става само, водата си тече, тялото си се мие само и няма активен вършител на действието.

Ехааа, Браво. Точно така, всичко това което е си е , всичко само си става, разбира се.
Забележи, че и сега всичко си става от самосебе си, само мислите обясняват, че има ти на когото се случва това ?

Обаче малко след това забравих за случката, увлечен в ежедневието и сега пак не съм съвсем сигурен дали изобщо нещо съм усетил, или не съм си го въобразил.

Ето има аз който е забравил????
Забележи, че това постоянно бръщолевещо "наум" нещо има ли ти зад него или това всъщност се нарича мисли?

Ок. Преди да продължим, важно уточнение, няма ти който да се прави, че го има и после го няма, мислите ще продължат да разказват историята на Весо, но вярата в тях е отслабена или напълно отпаднала. Но трябва ясно да се види, само веднъж, че Весо е конструкция на мислите, а не мислител или четец на мислите :)

Ето още едно изследване за гледане
Погледни каквото и да е всичко това пред теб.
Вижда се все едно се гледа през два прозореца (очи) или е цяло, като предно стъкло?
Сега нека се зумне назад, навътре и се опитай да намериш нещото, което вижда.
Има ли виждане отделно от това, което се вижда, или има само това, което се вижда?
Две неща ли са?

Любов
любо

[DarkSide]

Има ли виждане отделно от това, което се вижда, или има само това, което се вижда?

Не може да има виждане отделно от вижданото - това е очевидно:-)

Забелязвам ги нещата, които ми казваш да забележа и забелязвам и известна лекота - мислите все така си текат, постоянно предъвквайки и разчепквайки разни проблеми, но яростта, с която приемах лично всеки проблем, е понамаляла.

[Lubo]

Забелязвам ги нещата, които ми казваш да забележа и забелязвам и известна лекота - мислите все така си текат, постоянно предъвквайки и разчепквайки разни проблеми, но яростта, с която приемах лично всеки проблем, е понамаляла.

Еха, точно така, няма за какво да се борим, всичко вече е тук. Мислите само създават истории и ги предъвкват, да. Никоя история на съществува в реалността, няма нужда от борба, няма нужда от история, пробуждането е отрезвяване от историите.

Не може да има виждане отделно от вижданото - това е очевидно:-)

Забележи, че са едно, Това, което е и виждането на Това, което е са едно и също?
Нека изследваме и усещанията.
Вземи една чаша с горещ чай, подръж я. Забележи какво наистина е тук, изследвай с отворени и със затворени очи.
Горещината от чашата ли е тук или историята за аз?
както при упражнението с виждането, забележи тук има топлина или има аз ?

Продължи и с емоционалните усещания, потърси какво е тук, някакво стягане, страх, или друго, забележи има това усещане което е или има аз?

Любов
любо

[DarkSide]

Здравей Любо,

Горещината от чашата ли е тук или историята за аз?
както при упражнението с виждането, забележи тук има топлина или има аз ?

Горещината я има. Историята за аз понякога се появява, понякога не. Дори и когато се появява, историята изглежда като нещо вторично и без връзка със ставащото.

Идеята, че в тялото може да има литературен герой, който да може да го управлява това тяло и дори да може да манипулира ставащото, ми изглежда смехотворна.

Емоционалните усещания продължават да се появяват - страх, срам, гняв, раздразнение, и т.н. както и физическите болки из тялото, но те вече не са проблем на 100%, ами някъде на 50-60% и сякаш отминават по-бързо. И това е защото историите за тях се виждат като просто истории и вече не се самоподдържат толкова дълго, както правеха преди.

Весо

[Lubo]

Привет Весо,

Идеята, че в тялото може да има литературен герой, който да може да го управлява това тяло и дори да може да манипулира ставащото, ми изглежда смехотворна.

Много добре. Продалжавай по-смело да изследваш, никоя концепция, никое знание, не съществуват. Само съществуващото съществува.

Горещината я има. Историята за аз понякога се появява, понякога не. Дори и когато се появява, историята изглежда като нещо вторично и без връзка със ставащото.

Точно :) Виж кое съществува, държене на гореща чаша...има ли нещо друго освен това? Има ли историята - аз който направих чая държа чашата? - или има държане на гореща чаша?

Емоционалните усещания продължават да се появяват - страх, срам, гняв, раздразнение, и т.н. както и физическите болки из тялото, но те вече не са проблем на 100%, ами някъде на 50-60% и сякаш отминават по-бързо. И това е защото историите за тях се виждат като просто истории и вече не се самоподдържат толкова дълго, както правеха преди.

Чудесно, давай още, всяко едно емоционално усещане, болка я изследвй както горещата чаша - има чаша/усещане или има аз в нея, кое съществува?

Любов
любо

[Lubo]

Привет Весо,
Пиша ти да разбере как върви и да те поканя да се видим онлайн?
Тук във форума е отворена и тази възможност. Определно има разлика и ако искаш може да пробваме?

Л.

[DarkSide]

Здравей Любо,

Сори за закъснението, нещо взех да се отчайвам, че нищо не става и само ти губя времето. Зациклил съм на стадия - аз съм безкрайното осъзнаване, което се е свило временно в зрител, който се вози в тялото и гледа през очите му. Като кола без кормило, която си върви сама, но в която има безплътен пътник, който гледа пейзажа и има усещания и емоции. Имам само мигновени усещания, че всичко е едно и че "зрителят" е едно със "спектакъла", но те са толкова мигновени, че може и да са само въображение. И всичко това май е само на ниво концепция, все така има голямо желание това да се разбере, обясни логично и проумее.

Благодаря за поканата, ако мислиш, че онлайн разговор ще може да промени нещо, съгласен съм да пробваме когато ти е удобно. Предполагам че ти си в България, аз съм на европейско време, един час по-рано от българското.

Поздрави,
Весо

[Lubo]

Привет Весо,
Радвам се, че времето минава в разговори с теб :)

Зациклил съм на стадия - аз съм безкрайното осъзнаване, което се е свило временно в зрител, който се вози в тялото и гледа през очите му

Ooo, наистина е сложно това, виж този въпрос дали че извади колата, а какво ако просто няма теб тук?
Забележи, че Аз иска да оцелее и се премества в безкрайно осъзнаване и се мъчи да се натика в тази нова концепция?

Много ще се радвам да се видим, утре сутрин 10 или 11 ч бг време можеш ли?
Пиши ми на имейла направо:
lubo@adhoc.bg